издърпвал

Речник на българския език

1. издърпвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издърпвал е производна форма на издърпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издърпвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издърпвал е производна форма на издърпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. издърпвал — мин. деят. св. прич. м. р.

издърпвал е производна форма на издърпвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. издърпвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

издърпвал е производна форма на издърпвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).