издърпало

Речник на българския език

1. издърпало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издърпало е производна форма на издърпам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издърпало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издърпало е производна форма на издърпам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. издърпало — мин. деят. св. прич. ср. р.

издърпало е производна форма на издърпам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. издърпало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

издърпало е производна форма на издърпам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).