издърдорил е

Речник на българския език

1. издърдорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издърдорил е е производна форма на издърдоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издърдорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издърдорил е е производна форма на издърдоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).