издърдорили

Речник на българския език

1. издърдорили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

издърдорили е производна форма на издърдоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. издърдорили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

издърдорили е производна форма на издърдоря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).