издърдорила

Речник на българския език

1. издърдорила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

издърдорила е производна форма на издърдоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. издърдорила — мин. деят. св. прич. ж. р.

издърдорила е производна форма на издърдоря (мин. деят. св. прич. ж. р.).