издърдорил

Речник на българския език

1. издърдорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издърдорил е производна форма на издърдоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издърдорил — мин. деят. св. прич. м. р.

издърдорил е производна форма на издърдоря (мин. деят. св. прич. м. р.).