издърдори

Речник на българския език

1. издърдори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

издърдори е производна форма на издърдоря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. издърдори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

издърдори е производна форма на издърдоря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. издърдори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

издърдори е производна форма на издърдоря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. издърдори — повелително наклонение, ед. ч.

издърдори е производна форма на издърдоря (повелително наклонение, ед. ч.).