издърдорели

Речник на българския език

1. издърдорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

издърдорели е производна форма на издърдоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. издърдорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

издърдорели е производна форма на издърдоря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).