издърдорел

Речник на българския език

1. издърдорел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издърдорел е производна форма на издърдоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издърдорел — мин. деят. несв. прич. м. р.

издърдорел е производна форма на издърдоря (мин. деят. несв. прич. м. р.).