издънвала

Речник на българския език

1. издънвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

издънвала е производна форма на издънвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. издънвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

издънвала е производна форма на издънвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. издънвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

издънвала е производна форма на издънвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. издънвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

издънвала е производна форма на издънвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).