издълбаел

Речник на българския език

1. издълбаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издълбаел е производна форма на издълбая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издълбаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

издълбаел е производна форма на издълбая (мин. деят. несв. прич. м. р.).