издълбавало

Речник на българския език

1. издълбавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издълбавало е производна форма на издълбавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издълбавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издълбавало е производна форма на издълбавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. издълбавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

издълбавало е производна форма на издълбавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. издълбавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

издълбавало е производна форма на издълбавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).