издушело

Речник на българския език

1. издушело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издушело е производна форма на издуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издушело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

издушело е производна форма на издуша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).