издухвало

Речник на българския език

1. издухвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издухвало е производна форма на издухвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издухвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издухвало е производна форма на издухвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. издухвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

издухвало е производна форма на издухвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. издухвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

издухвало е производна форма на издухвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).