издухало

Речник на българския език

1. издухало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издухало е производна форма на издухам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издухало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издухало е производна форма на издухам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. издухало — мин. деят. св. прич. ср. р.

издухало е производна форма на издухам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. издухало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

издухало е производна форма на издухам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).