издумвал съм

Речник на българския език

1. издумвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

издумвал съм е производна форма на издумвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. издумвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

издумвал съм е производна форма на издумвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. издумвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

издумвал съм е производна форма на издумвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).