издрънчало

Речник на българския език

1. издрънчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издрънчало е производна форма на издрънча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издрънчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издрънчало е производна форма на издрънча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. издрънчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

издрънчало е производна форма на издрънча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. издрънчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

издрънчало е производна форма на издрънча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).