издрънчала

Речник на българския език

1. издрънчала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

издрънчала е производна форма на издрънча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. издрънчала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

издрънчала е производна форма на издрънча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. издрънчала — мин. деят. св. прич. ж. р.

издрънчала е производна форма на издрънча (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. издрънчала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

издрънчала е производна форма на издрънча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).