издрапал

Речник на българския език

1. издрапал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издрапал е производна форма на издрапам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издрапал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издрапал е производна форма на издрапам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. издрапал — мин. деят. св. прич. м. р.

издрапал е производна форма на издрапам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. издрапал — мин. деят. несв. прич. м. р.

издрапал е производна форма на издрапам (мин. деят. несв. прич. м. р.).