издокарала

Речник на българския език

1. издокарала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

издокарала е производна форма на издокарам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. издокарала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

издокарала е производна форма на издокарам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. издокарала — мин. деят. св. прич. ж. р.

издокарала е производна форма на издокарам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. издокарала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

издокарала е производна форма на издокарам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).