издоил е

Речник на българския език

1. издоил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издоил е е производна форма на издоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издоил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издоил е е производна форма на издоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).