издирил си

Речник на българския език

1. издирил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издирил си е производна форма на издиря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. издирил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издирил си е производна форма на издиря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).