издирил

Речник на българския език

1. издирил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издирил е производна форма на издиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издирил — мин. деят. св. прич. м. р.

издирил е производна форма на издиря (мин. деят. св. прич. м. р.).