издири

Речник на българския език

1. издири — сег. вр., 3 л., ед. ч.

издири е производна форма на издиря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. издири — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

издири е производна форма на издиря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. издири — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

издири е производна форма на издиря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. издири — повелително наклонение, ед. ч.

издири е производна форма на издиря (повелително наклонение, ед. ч.).