издирели

Речник на българския език

1. издирели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

издирели е производна форма на издиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. издирели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

издирели е производна форма на издиря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).