издирел

Речник на българския език

1. издирел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издирел е производна форма на издиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издирел — мин. деят. несв. прич. м. р.

издирел е производна форма на издиря (мин. деят. несв. прич. м. р.).