издивявало

Речник на българския език

1. издивявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издивявало е производна форма на издивявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издивявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издивявало е производна форма на издивявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. издивявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

издивявало е производна форма на издивявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. издивявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

издивявало е производна форма на издивявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).