изденете

Речник на българския език

1. изденете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изденете е производна форма на издяна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изденете — повелително наклонение, мн. ч.

изденете е производна форма на издяна (повелително наклонение, мн. ч.).