изденел

Речник на българския език

1. изденел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изденел е производна форма на издяна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изденел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изденел е производна форма на издяна (мин. деят. несв. прич. м. р.).