издевателствувал си

Речник на българския език

1. издевателствувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издевателствувал си е производна форма на издевателствувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. издевателствувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издевателствувал си е производна форма на издевателствувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. издевателствувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издевателствувал си е производна форма на издевателствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).