издевателствал е

Речник на българския език

1. издевателствал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издевателствал е е производна форма на издевателствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издевателствал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издевателствал е е производна форма на издевателствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. издевателствал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издевателствал е е производна форма на издевателствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).