издевателствало

Речник на българския език

1. издевателствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издевателствало е производна форма на издевателствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издевателствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издевателствало е производна форма на издевателствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. издевателствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

издевателствало е производна форма на издевателствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. издевателствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

издевателствало е производна форма на издевателствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).