издебнело

Речник на българския език

1. издебнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издебнело е производна форма на издебна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издебнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

издебнело е производна форма на издебна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).