издавал

Речник на българския език

1. издавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издавал е производна форма на издавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издавал е производна форма на издавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. издавал — мин. деят. св. прич. м. р.

издавал е производна форма на издавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. издавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

издавал е производна форма на издавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).