изгърчавявал

Речник на българския език

1. изгърчавявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгърчавявал е производна форма на изгърчавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгърчавявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгърчавявал е производна форма на изгърчавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изгърчавявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изгърчавявал е производна форма на изгърчавявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изгърчавявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изгърчавявал е производна форма на изгърчавявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).