изгъргорил си

Речник на българския език

1. изгъргорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгъргорил си е производна форма на изгъргоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изгъргорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгъргорил си е производна форма на изгъргоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).