изгъргорил е

Речник на българския език

1. изгъргорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгъргорил е е производна форма на изгъргоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгъргорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгъргорил е е производна форма на изгъргоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).