изгъргорили

Речник на българския език

1. изгъргорили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изгъргорили е производна форма на изгъргоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изгъргорили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изгъргорили е производна форма на изгъргоря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).