изгъргорил

Речник на българския език

1. изгъргорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгъргорил е производна форма на изгъргоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгъргорил — мин. деят. св. прич. м. р.

изгъргорил е производна форма на изгъргоря (мин. деят. св. прич. м. р.).