изгъргорели

Речник на българския език

1. изгъргорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изгъргорели е производна форма на изгъргоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изгъргорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изгъргорели е производна форма на изгъргоря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).