изгълтвало

Речник на българския език

1. изгълтвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгълтвало е производна форма на изгълтвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгълтвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгълтвало е производна форма на изгълтвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изгълтвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изгълтвало е производна форма на изгълтвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изгълтвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изгълтвало е производна форма на изгълтвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).