изгълтал

Речник на българския език

1. изгълтал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгълтал е производна форма на изгълтам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгълтал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгълтал е производна форма на изгълтам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изгълтал — мин. деят. св. прич. м. р.

изгълтал е производна форма на изгълтам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изгълтал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изгълтал е производна форма на изгълтам (мин. деят. несв. прич. м. р.).