изгуляло е

Речник на българския език

1. изгуляло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгуляло е е производна форма на изгуляя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгуляло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгуляло е е производна форма на изгуляя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).