изгуляло

Речник на българския език

1. изгуляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгуляло е производна форма на изгуляя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгуляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изгуляло е производна форма на изгуляя (мин. деят. св. прич. ср. р.).