изгуляли

Речник на българския език

1. изгуляли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изгуляли е производна форма на изгуляя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изгуляли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изгуляли е производна форма на изгуляя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).