изгулял

Речник на българския език

1. изгулял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгулял е производна форма на изгуляя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгулял — мин. деят. св. прич. м. р.

изгулял е производна форма на изгуляя (мин. деят. св. прич. м. р.).