изгуляела

Речник на българския език

1. изгуляела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изгуляела е производна форма на изгуляя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изгуляела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изгуляела е производна форма на изгуляя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).