изгуля

Речник на българския език

1. изгуля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изгуля е производна форма на изгуляя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изгуля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изгуля е производна форма на изгуляя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).