изгрухтявало

Речник на българския език

1. изгрухтявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгрухтявало е производна форма на изгрухтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгрухтявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгрухтявало е производна форма на изгрухтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изгрухтявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изгрухтявало е производна форма на изгрухтявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изгрухтявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изгрухтявало е производна форма на изгрухтявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).