изгромолял

Речник на българския език

1. изгромолял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгромолял е производна форма на изгромоля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгромолял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изгромолял е производна форма на изгромоля (мин. деят. несв. прич. м. р.).